Работно Облекло Бургас

Луксозни вълнени платове

За окачествяване на вълната се използват две класификационни системи – Саксонска и Брадфордска. В Саксонската класификация нежността на вълната се изразява с буквени символи, като за нежна вълна се използва буква А, по-нежна АА и т.н. За грубите влакна в зависимост от степента на грубост се използват A, C, D, E. Най-използвана и разпространена е Брадфордската класификация.Състои се от 12 качества от 32 до 80. Естествено луксозните вълнени платове са направени от най-нежните вълнени влакна.

Кашмир : Лек вълнен плат, особено ценен заради своята мекота и дълъг живот. Пухкавите влакна на кашмира се произвеждат от вълната на високопланинска коза (Carpa Hircus), живееща високо в Хималаите. В Кашмир има остро изразен континентален климат – много сухо и горещо лято и студена зима, в която температурите могат да паднат до минус 50 градуса. През XV век владетелят на княжество Кашмир Заин-ул-Абидин докарва тъкачи от Туркестан, поставяйки началото на манифактурното производство на плат от вълнат на кашмирската коза. Руното на козата е от два пласта – долният фин и мек, а горният по-груб. След събирането на вълната, което става през пролетта, мекият слой се отделя за прежда и платове, а грубата вълна се използва за направата на четки. Понастоящем кашмирската коза може да се срещне и в северните части на Китай, Монголия, Иран и Афганистан. Най-големият производители на суров кашмир е Индия, следвана от Монголия, Афганистан, Иран и Турция. Френското правителство съдейства за внасянето на няколко кози от Тибет през 1819г на територията на страната и по този начин се поставя началото на производство на кашмирени шалове във Франция. Влакната на кашмирената вълна са с дължина от 3 до 9 сантиметра, израствайки в два типа вълна – горният слой е доста груб, а долният е фин като пух. Дебелината на влакната на кашмирската вълна, която се взима от горния слой е 15-19 микрона. Най- качествената вълна е около слабините на козата, където са най-фините влакна. От всяка коза годишно могат да се добият около 150-200 грама суров кашмир. Кашмирената вълна топли до осем пъти повече от овчата вълна. Местните жители на Непал добиват около хиляда тона кашмир годишно. Поради сравнително голямото търсене спрямо добива, цената на суровият кашмир се е покачила няколко пъти през последните години, достигайки до стойност от 100 USD/kg. Преди обработка много от влакната на суровият кашмир се изхвърлят, а след обработката – теглото му значително намалява. Тези влакна често се смесват с памучни, копринени или вълнени от домашна овца – най-вече заради здравината на косъма на козата.Кашмир се изработва и в Китай, но там липсва ръчната изработка на непалските майстори – знание предавано от поколение на поколение, а кашмирските кози минават през изкуствено оплождане. Тъканите от кашмир трябва да се перат внимателно, защото могат да се свият. Препоръчително е изпирането да става на ръка, с хладка вода и препарат за вълна. Сушенето е добре да става в хоризонтално положение.

Ангорска вълна: Тази вълна е с фино влакно. До 7 пъти е по-топла от овчата вълна, което я прави идеална за термално облекло. Ангорската вълна се добива само от ангорски заек, влакното на което е кухо и затова е най-лекото естествено влакно. Най-ценната ангора е от гърбовете на зайците. С размер между 12 и 16 микрона и кухо отвътре, то е невероятно фино и меко на допир. Подобно на мохерната вълна придава мек ефект на трикотажа. Изолиращите свойства на вълната имат благоприятен терапевтичен ефект при артрит, проблеми в гърба, синдром на карпалния тунел или други болки,засягащи ставите. Родината на ангорския заек е остров Мадейра.През 1723г европейски кораби акостирали в турски пристанища и моряците им забелязали, че богатите жени носят красиви тънки шалове с копринен блясък, които се оказали изработени от заешка вълна. Моряците решили да купят няколко зайци и да ги пренесат във Франция. След това били разпространени в Англия и Фрнция, а по-късно и в цяла Европа. В миналото най-големи производители на ангорска вълна са били Франция, Англия, Италия и СССР. Сега най-голям производител е Китай (с 4500 тона годишно от 5500 тона), след това е Унгария (50 тона) и накрая Франция, Германия, Англия, Испания, Швейцария, Полша и Белгия. Главни потребители са Япония, САЩ и Германия. Средното колиество вълна, получена от един ангорски заек е 170-320г. Най-доброкачествени са тъканите и трикотажът, изработени от смес от заешка и овча вълна, в която заешката участва с 15-20%. Ангорската вълна има един съществен недостатък и той е, че лесно се сплъстява. Този проблем се избягва, когато се смеси с друга вълна, участвайки с 30-50%.

Ламска вълна: Добива се от лама (Lama glama), преживно животно от семейство камили, което достига височина до 160см и живее в Южна Америка. Ламата се стриже частично веднъж на 2 години, за да запази защитата си от суровия климат. Добивът е 2-4 кг. Вълната се състои от прави, понякога твърди осилести влакна. Използва се за производството на висококачествени развласени платове за палта и леки одеяла.

Луксозни вълнени платове

Пашмин: Когато персите завладели Кашмир, те научили местните хора да предат влакна от долния слой на вълната на кашмирската коза, който е фин и пухкав, наричайки я пашмина. Пашмината е разновидност на кашмирската вълна и се получава от специален род кози, които живеят на едно високо плато в Тибет. Руното на пашминените кози е много гъсто и топло. Дебелината на влакната на пашмината е 14-19 микрона и е много по-тънък от човешкия. Това пречи той да бъде предан машинно и затова вълната се тъче ръчно. Фините нишки на пашмината са подходящи за изработката на шалове. Местният махараджа в Кашмир обявил изключителните си права върху нея. С течение на времето климатът в Кашмир станал по-мек и козите мигрирали на север. Сега най-качествената пашмина се добива от кози, обитаващи земите на Монголия, пустинята Гоби и прилежащите към нея високопланински райони.

Шахтуш: В превод от персийски означава кралят на вълната. Шахтуш се стриже от малка тибетска антилопа, известна под името чиру. Тя живее на 5000 метра надморска височина в Хималаите. Дебелината на влакната и е 9-12 микрона. Търговията с шахтуш е забранена, защото от популацията на антилопата са останали само няколко десетки хиляди екземпляра. Шаловете от шахтуш се смятат за наследствени бижута в богатите индийски аристократични фамилии и на международния пазар цената му е около 20 000 долара.

Викуна: Викуна е малка лама от семейството на камилите, обитаваща високопланинските райони на Андите в Южна Америка. Малката лама има много фина вълна с дебелина 6-10 микрона. Пончо, изработено от такава вълна може да премине през отвора на пръстен. Смята се, че жреците на инките са носели дрехи от викуна. Износът на вълна от викуна е забранен, защото животното е застрашен вид, а цената за килограм от вълната му е хиляда долара. През 70 – 80 години на XX век популацията му е наброявала едва 6000, в сравнение със стотина години по-рано, когато е била 1 милион. Сега се смята, че броя им е около 160 000, като повече от 100 000 са в Перу. За производството на едно палто е нужна вълната на 25-30 животни, които дават по 120 грама (от 250 грама козина през две години).

Камел: Произвежда се от подкожния пухест слой на камилата. Естественият цвят на камела е много красив и рядко се боядисва в други цветове. От леката, мека и забележително топлоизолираща вълна се произвеждат палта, половери, спортни комплекти и др.

Мохер: Добива се от ангорска коза. За ангорската коза се смята, че произхожда от Тибет и се появява в Турция през XVI век. Износът на необработен мохер за Англи се осъществява от Турция през 1820г. Така Англия постепенно става водещ производител на мохерни тъкани. До 1849г ангорските кози се отглеждат единствено в турската област Анкара, но поради голямото търсене на мохер в Европа се правят опити за тяхното отглеждане и на европейска територия, като кръстоска между ангорска и обикновена коза. Нишката на тази вълна е много еластична и здрава, но не е толкова мека.Годишна от една коза се добиват около 5-8 кг вълна. Влакното е с диаметър 24-25 микрона.Тази вълна обаче има уникален блясък, който има свойство да се променя според атмосферните условия, затова и често се влага в текстилни сплитки, за да им придадат характеристиките си.От мохер се тъче рехав мъхест плат, като преди това преждата се смесва с памук, коприна или друга вълна. От получените платове се шият сака, поли и се изработват пуловери. Мохерът от по-младите кози се използва за изработката на дрехи, а от по-възрастните (с по-груби влакна) се тъкат килими и платове за връхни дрехи. Южна Африка е най-големият световен производител на мохер, следвана от САЩ.

Аплака: Тази вълна има богата и лъскава нишка и се добива от малката лама апалака, която е почти два пъти по-малка от обикновената лама. Руното на апалаката е много фино и съдържа 24 естествени отенъка. Малката лама, отглеждана най-вече заради вълната си във високите части на Еквадор и Чили, се използва и като товарно животно. Поради високата си цена това влакно се използва рядко. През XIX в вълната от лама била по-евтина от естествената коприна и притежавала много от ценните и качества. Така през 1836г сър Тайтъс Солт въвежда носенето на дрехи, чийто платове били смес от апалака и коприна. Култът към здравето от 40-те години на миналия век и интересът към вълнените платове увеличава популярността на апалаката. Започва да се използва за горни дрехи и за подплата на палта. В края на XIX век аплаката се смесва с памук и малко по-късно от тези платове се шият рокли и костюми. Названието „апалака“ се използва и за вид изкуствена коприна, произвеждана от 1950г, в състава на която влиза и много фина вълна, употребявана за горни дрехи.

Гоанако: Козината на дивата лама гуанако идва от Америка и Канада. Животното живее на 3000-4000 метра надморска височина в планините на Аржентина, Боливия, Чили и Перу. Поради липса на електричество в тези райони, повечето животни се стрижат ръчно. След сортиране от теглото на едно руно (3,5 кг) остават само няколко грама. Вълната на дивата лама има 22 цветови оттенъка – от чисто бяло, бежово, сребристо, кафяво, до черно. Поради богатите естествени цветове и коприненият блясък, дрехите изработени от тази вълна рядко се боядисват.

Кивиут (Qiviut): Вълната, известна с инуитското си наименование кивиут се добива от овцебик, наричан още мускусен бик.Този едър арктически тревопасен бозайник обитава крайните северни райони на Канада, Гренландия и Аляска. Впоследствие местообитанията му се разширяват до Швеция, Норвегия, Естония и Русия. Тъмнокафявата козина на овцебика е дебела, гъста, дълга почти до земята и отлично предпазва животното от арктическия студ. От възрастен овцебик се добиват до 7 кг кивиутгодишно. Влакното на тази вълна е с дебелина 13 микрона и е осем пъти по-топло от овчата вълна и по-меко от кашмира. Дрехите изработени от 100% кивиут не се свиват и не се сплъстяват и са безопасни за хора страдащи от алергии към овчи и кози кожи. След всяко пране мекотата му се увеличава.

Прочетена 1486 пъти
Вие сте тук:Home Блог Луксозни вълнени платове