Работно Облекло Бургас

Вълнени платове – произход и традиции

Смята се, че първите животни опитомени за земеделски цели са овцете и козите. Това е станало преди повече от 10 000 години в Централна Азия и Месопотамия, но основно животните са били отглеждани за мляко, месо и кожа. Използването на вълната им започва преди около 6000 г.пр.н.е. в Иран. Археолози са открили и, че обитателите на земите в околностите на днешна Марсилия са били сред първите в Европа, отглеждащ домашна овца. Появили се народи и като персите, които успели да развият търговията с овча вълна. Освен персите, гъците и римляните също имали принос, който спомогнал за подобряването на породите овце в Средиземноморието. Овцете умеят да оцеляват, пасейки оскъдна и дори суха трева понякога, което им осигурява предимство пред други животни. Може би това е една от причините римляните да вземат стада с овце, когато се придвижвали из империята. Испания и Англия са смятани за държави с най-развито овцевъдство в западния свят до 1 000г. Породата Мерино е донесла добри доходи на Испания, а търговията с вълна е финансирала пътешествията на Колумб и конквистадорите. Джордж Вашингтон и Томас Джеферсън също са имали свои стада с овце.

Първоначално хората са използвали нещавени кожи като средство за защита от студа.След това са разбрали, че могат да използват и животинските влакна за направата на дрехи. Вълнените влакна са ценна суровина в текстилната промишленост и се получават от овце, кози, зайци, лама, алпака, вигуна,гуантако. С най-голямо значение са влакната от овча вълна. Сред най-големите производители и износители на вълна са: Австралия, Нова Зеландия, Аржентина, Уругвай, Южна Африка, Монголия, бившите Съветски републики, Китай, Ирак, Иран и др. Вълнената нишка се състои от вериги от протеинови молекули(кератин) и по консистенция е подобна на човешката коса. Естествено накъдрените вълнени влакна задържат много въздух, който е добър изолатор и позволява да се задържа повече от топлината на тялото, като позволява на кожата да диша. Благодарение на ланолина, който съдържа, чистата вълна може да попие влага, отговаряща до една трета от собственото и тегло, без да има усещане за влажност. Не образува статично електричество и задържа минимално количество миризма и мръсотия. Вълната има устойчива и гъвкава структура, която дава възможност за по-дълга експлоатация и трудно мачкаема. Овчата вълна се разпределя в 6 категории на качество в завизимост от: дебелина, дължина, чистота, здравина, свързването на вълнените влакна по между им или кичури (щапели). В областта до плешките, в горната част на тялото на животното наречена „купрон“ дермата на овцата е най-дебела и с най-добро кръвообращение, затова вълната е с добра равномерност по дебелина и дължина, т.е. с най-високо качество. От различните видове вълна най-често използвани са: мериносова вълна(от мериносова овца), ангорска вълна(от ангорски заек) и овча вълна. За разлика от ангорската и мериносовата вълна, овчата има малко по-груби влакна и може да предизвика сърбеж при допир.

Вълнени платове – произход и традиции

Мериносова вълна : Тя е един от най-популярните материали за термобельо благодарение най-вече на равновесието между цена и функционалност. Влакното на тази вълна е по-фино и това я прави по-удобна за изработка на облекло. Когато се използват повече влакна в плата се образуват „въздушни джобчета“, които запазват топлината на тялото. Този плат диша, регулирайки телесната температура и отвеждайки влагата от тялото. Предпазва еднакво добре, както от студени, така и от горещи температури. На допир е мека и се съчетава добре с ангорската вълна.

Овча вълна: И тя като останалите видове вълни има топлинни свойства – отвежда влагата от кожата и поддържа изолиращи свойства дори и когато е влажна. Заради по-грубите си влакна не се предпочита в изработването на термобельо. Овчата вълна има люспест екстериор, като тези люспички защитават влакното.От мазнините на овчата вълна се получава ланолин, който е вид парафин. Свойството на ланолина е да поглъща вода (до > 300%), което го прави ценна съставка в козметичните продукти. В сравнение с памука запазва до три пъти по-добре топлината на тялото. Овчата вълна е склонна към свиване и сплъстяване при неправилни грижи.

Агнешка вълна: Получава се от агнета. Различна е от овчата вълна и се събира от първото стригане на агнетата, когато са само на няколко месеца. Агнешката вълна е по-скъпа от овчата вълна, по-мека е, гладка, еластична и не се свива толкова лесно.

Астраган: Така се е наричала първоначално вълната на каракулската овца (известна и като персийска). Отглеждана в азиатската част на бившия СССР, до края на XIX век тя с нея се обшиват яки, маншети на палта и шапки. От XX век този термин се употребява и за вид плътна тъкан, плетена или тъкана с мъхнати топчици на повърхността имитиращи вълна.

Сред недостатъците на вълната е сравнително голямото и тегло в сравнение със синтетични материи със същата дебелина. Но съвременните технологии успяха да създадат достатъчно тънак слой от мериносова вълна, както и да омекотят вълнените влакна. Устойчивостта на вълнените влакна на горене им осигурява важно предимство пред други естествени влакна като памука или синтетични влакна. Вълната е подходяща за килими в самолети, тапицерия на детски столчета за автомобили, облекла на пожарникари, военнослужещи и др.

В съвременните облекла се използва студена вълна. Студената вълна е по-гладка, по-лъскава, търпи гладене, по-тънка е и не се разтяга лесно. В дългият и сложен производствен процес всяка нишка се нарежда плътно до останалите с цел да се образува единна равна повърхност. След това се пресоват и минават през още процеси на обработване. Така могат да се изработят по-фини дрехи.

Фелтингът е древен занаят от древни времена, познат на всички народи, занимаващи се с животновъдство. Открити са плъстени апликации в Анталия от около 7500 г.пр.н.е. , а в гробницата на Мидас от около 8000г.пр.н.е. са открити постелки за пода от сплъстена вълна. Мумията на Снежния човек Йети (от около 3300г.пр.н.е.) е открит в Алпите с чудесно запазени обувки и чорапи от сплъстени треви и животинска козина. Подобни находки са открити в Китай, Кавказ, Сибир и т.н.Филцово платно (фелт) се получава от равен в дебелина пласт от вълна, който се мокри с гореща вода и се удря, притиска и мачка, докато отделните влакна не се свържат. Ако се добави сапун към водата процеса се ускорява. Някога филца е бил единствения вид текстил със широко приложение за много народи, особено за номадите. От него се правели шатри, килими, матраци, възглавници, облекла и др. Филцовото платно се нарича още текстилна глина. Микроскопичните люспи на вълнените влакна изиграват ролята на „катинарчета“ в процеса на плъстене. Друг начин е иглонабиване, при който влакната се заплитат със специални игли. Нашите баби са изработвали кукли от няколко вълма овча вълна, сплъстявайки ги със специална игла. След това със същата игла търпеливо са оформяли с много бодове очи, вежди и уста. Накрая използвали етамин, нещо като канава, за да избродират за тях шарени престилки и кърпи. Филцовото платно се използвало като изолация и допълнителна защита под броните и ризниците на рицарите, а също и като самостоятелна броня от войници, които нямали възможност да се снабдят с обикновена. От вълнен филц могат да се направят килими, дрехи, завивки, подложки, ръкохватки, чанти, украшения, сувенири и др. От плъст може дори да се направи къща. Филца може да бъде: мокър филц (плъстене със сапун и вода) и сух филц (иглонабиване). В Априлци и Троян се такът красиви черги и китеници от вълна. Нашите прадеди са използвали мобилни домове, наречени „юрти“, които били облицовани отвън с платна от кече, направено от овча вълна. При киргизите и казахстанците се използват и ярко оцветени елементи от вълна. В миналото ярко оцветените одеяла и черги върху юртата разкривали благосъстоянието и престижа на семейството. В традициите на руснаците от филц се изработват валенки и валеши. В днешно време европейски дизайнери са възродили тази традиция като модна тенденция.

Вълната може да се използва и като изолационен материал в строителството. Топлоизолацията от естествена вълна е пример за насипна изолация. С помощта на помпи вълнените влакна се издухват в кухините на стени, подове и тавани. Друг вариант е вълната да се пресова на плоскости, които имат отлични изолационни и защитни качества.

Прочетена 1323 пъти
Вие сте тук:Home Блог Вълнени платове – произход и традиции